Нека Ви разкажем…

Разхождайки се из улиците на една от най-древните столици в Европа, можем да се докоснем до постройки и артефакти от времето на неолита по българските земи – от 6000 до 4000 г. пр. н.е., до наши дни. София има богато историческо наследство, натрупано с векове. Това е град, управляван от цезари, василевси, канове, султани и царе. Всички те са оставили белег в миналото на града и това може да се види и сега.

Забележителности

Ротондата „Свети Георги“ се намира в двора между сградите на президентството и хотел „Шератон“. Тя датира от началото на IV век, когато император Константин Велики е живял в Сердика.

Църквата „Св. София“ е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика. Те са разрушени от набези на готи и хуни. В една от тях е свикан и Сердикийският събор, за който говорихме в началото. Някои историци смятат, че тази църква е най-старата действаща в Европа. Тя също датира от IV в., като вероятно разликата между ротондата „Св. Георги Победоносец“ и „Св. София“ е около 40 години.

„Св. Седмочисленици“ е православна църква в центъра на града. Интересно е, че първоначално е била построена като джамия по времето на Сюлейман Великолепни през 1528 година. Известно време играе ролята и на затвор, като за това се нарича и „Черната джамия“.

Най-голямата църква на Балканите е построена през 1912 година в чест на падналите войници от Руско-турската война. Храм-паметникът „Св. Александър Невски“  е и една от най-големите източноправославни църкви в света. Според някои тя може да побере 5000 души едновременно.

Боянската черква от края на Х век е един от културните символи на България и е включена през 1979 година. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разширена е по време на Второто българско царство от севастократор Калоян, който е поръчал и още два запазени до днес храма в София – „Св. Петка Стара“ и параклиса „Св. Николай“.

Интересно е, че в центъра на София в изключителна близост можем да видим четири храма на различни религии – знак за толерантност и приемственост. Единият е софийската джамия „Баня Баши“, построена от най-значимия османски архитект Синан – същият, който е създал известния комплекс Сюлеймание. Срещу джамията се намира и най-голямата на Балканския полустров синагога. Тя е създадена през 1909 година и побира 1300 поклоници. До тях можем да видим църквата „Св. Неделя“, построена през 1863 година, а в близост е и католическата катедрала „Св. Йосиф“.

Сред най-известните паметници в София са тези на Васил Левски, Цар Освободител и др.

Градът е дом и на над 10 театъра като Народния театър „Иван Вазов“- един от най-старите и известни в столицата. Построен е през 1906 година по проект на виенските архитекти Хелмер и Фелнер. Други прекрасни театри са „Сълза и смях“, приемник на името на най-старата българска театрална трупа през 1892 година, Сатиричният, Младежкият и пр. Не можем да пропуснем и Националната опера и балет, както и единственият на Балканите оперетен театър – „Стефан Македонски“.

Столицата не чувства липса и на музеи. Националният природонаучен музей при БАН, основан през 1889 година, е най-богатият с експонати на Балканите. Националният исторически музей, Националният военноисторически музей, Археологическият музей, Националната галерия за чуждестранно изкуство и Националната художествена галерия, която се помещава в сградата на бившия царски дворец са само част от музеите, които могат да бъдат разгледани в София.

Дори като вървите по софийски булеварди и улици, може да видите останки от миналото – стени, храмове, сгради. София е място, в което новото и старото се преплитат. Останки от тракийския период на града съжителстват с една от главните метростанции „Сердика“.  Затова девизът на столицата е „Расте, но не старее“. Град, в който имаме свободата да се чувстваме като римски воини, като част от прабългарската кавалерия, византийски стратези, османски заптиета и царски съветници. Имаме възможността да скочим назад във времето и да изминем целия път – от неолита до днес. Архитектурата на града ни позволява да се чувстваме равни с най-красивите западноевропейски градове. София може да е единствено повод за гордост на българите и на всички живущи в града. Мотивация и ние да оставим нещо специално на нашите наследници.